Леденият замък

Ерик се строполи на земята,не можеше да си помръдне краката.Той изкашля малко кръв,сигурно е предизвикал вътрешен лек кръвоизлив по някакъв начин...
-Сила..как си?-попита той наум,след като той бе ранен може би и Сила е ранена..
-Добре,защо питаш?Да не би да се е случило нещо?-попита тя уплашено наум,може би само можеха да умрат заедно..а миналия път раната на рамото е била съвпадение.
-Да.-измънка Ерик наум и се хвана за стомаха..

-Кой ти каза че ме боли?-изръмжа Ерик тихо и махна ръката на Елизабет от раната си.
-Добре съм.-отряза я той и се опита да се изправи.Леда беше тежък и не можа..Изпсува тихо и погледна към момичето.
-Успокой се.-каза й Ерик спокойно,тъмно-зелените му очи обхождаха снежно-бялото й лице,карайки я да се успокои..

Ерик изведнъж ококори очи...ледено момиче..
-"За да спаси света храбро момче трябва да предложи на ледено момиче.."-думите на ледената кралица..не,Ерик нямаше да прави нещо което не иска.
-Елизабет чуй ме.Искам да се успокоиш и да си представиш..каквото те радва.-каза й той строго и й хвана ръцете.Не му пукаше дали ще замръзне или не,след като видя какво се случи с килима...

-Престани да говориш тези простотии.Ако продължаваш наистина ще си тръгна от тук и по пътя насам ледената кралица сигурно ще ме убие.-отвърна й Ерик раздразнено и малко смутено,тя за всичко ревеше..
-Много лесно се отчайваш,спри да бълваш тези глупости от устата си и малко се осъзнай.-добави той и се опита да се изправи,леда просто беше непробиваем..

Ерик погледна изумено и засрамено Елизабет докато тя го целуваше,защо го направи?Какво я накара да го направи?Той погледна настрани и стисна очи,щеше да изтрае..усещаше че телесната й температура се покачваше и това е знак че се оправя..Плюс това скоро започна да си приема обикновения й вид,което също е добър знак..

Ерик се отдръпна и погледна настрани,мислеше че беше й казал да не го целува вече..не може просто ей така да ходи наоколо и да целува всеки срещнат..той обаче реши да си мълчи..нем,избухна.
-Аз мисля че ти казах нещо.-промълви той тихо,наистина не беше добре да го целува.Ами ако има спин или рак?!

-Виж няма нищо..стига да ме предупреждаваш..ако ще те накара да се почувстваш по добре ето - не беше зле целувката,което явно значи че не ти е за първи път но все пак първо ми казвай преди да ти прищрака отново и да скокнеш да ме целуваш..-измънка Ерик тихо и си разроши косата,няколко черни кичура стърчаха..капки вода паднаха,все още беше мокър.

Ерик си вдигна ръцете с мъка и ги огледа.Бяха стиснати на едно място със огромна топка лед..Той удари веднъж леда,втори път,трети път и чак на четвъртия път той се пръсна.Ръцете на Ерик трепереха и бяха зачервени от сту..
-Добре..не ми е хубаво да те оставям но трябва да го направя преди да съм се замразил целия..а и имам работа..дръж се,не се отчайвай и помни че щом не искаш няма да се превърнеш в бла-бла-бла..Довиждане.-каза й бързо той и свирна с пръст.Дракона се появи точно пред прозореца.Момчето си изкара меча,проби леда с него и изтича до прозореца.Счупи стъклото със меча и скокна на гърба на дракона и излетяха..

Ерик влезе и пренесе Елизабет на един диван.Седна на фотьойла до дивана и зачака да се събуди,гледайки грозната рана на връта й..
-Господин "*срани гащи" ще си плати..-измънка той тихо и изпука пръсти и врат,о да голяма битка щеше да се разрази..освен ако Дарк не беше избягал..страхливец.

-Не мърдай..знам едно заклинание..и си в замъка по заповед на майка ти.-отвърна й Ерик и застана над нея.Сложи ръка на раната й и затвори очи..
-Cura és.-каза той тихо,ръката му засвети в синя светлина и и раната започна да се лекува и болката да изчезва..

Ерик си спомни че в това състояние тя му каза че той е виновния.
-Не,с нищо.-отвърна й Ерик малко замислен..По-добре да си мълчи..Той си махна ръката от връта й и седна на фотьойла отново,малко изморен.
-По-добре ли си?


П.П.:Аз тря да лягам..

Ерик се усмихна насилено..
-Ъм,браво но едва ли песни ще ме спасят..Все пак пееш много добре,в нашето село нямаше добри певци а и те са нищо в сравнение с теб но..едва ли ще скоча да пея на лорд Дарк когато се срещна с него..-каза й той и се огледа..Отражението на леда не му влияеше много добре на чара,косата му изглеждаше бледо руса със катранено-черни кичури а лицето му беше зачервено заради студа..Кокалчетата на пръстите му бяха избелели и по-лесно се забелязваха..но обаче стомаха му беше пълен,поне се нахрани както трябва..