Леденият замък

Ерик усети че момичето става още по-студено и я прегърна по-силно.
-Хей,нали уж беше ясно?Стегни се,няма да се превръщаш в онова нещо и няма да убиваш освен ако ти самата не искаш.Мислех че се разбрахме за това.-отвърна й той със отново строг тон но смегчен заради притесненията му.Чудеше се дали тя ще го целуне отново с надеждата да се стопли и ако го направи,дали ще му замрази сърцето?

-Тогава узнай че няма да се предадеш.Не и докато аз съм тук.Затова се дръж и ми кажи какво мога да направя за да ти помогна.Надявам се да осъзнаваш обаче че само ти можеш да си помогнеш..-отвърна й Ерик и погледна към Сила която му поклати глава одобряващо.
-Само ми кажи ако мога да направя нещо..

-Това няма да стане Елизабет,просто си го избий от главата!Имам един голям дракон на моята страна и ако не млъкнеш скоро с тези глупости наистина ще стане горещо..просто престани да говориш така защото изричайки тези думи ти се предаваш напълно.-отвърна й Ерик,да двамата бяха много различни..Елизабет беше чувствителна а Ерик беше твърд и упорит..и малко безрасъден.

Ерик вдигна ръка.
-Сила.-каза той със строг тон.Дракона му поклати глава издиша силна топлина от ноздрите си,макар че не можеше да бълва огън доста добре се справяше..Ерик усети топлината но не знаеше дали Елизабет я е усетила..
-А и ти няма да се предадеш..

Ерик погледна настрани засрамен.
-Ам да..-съгласи се той,за разлика от нея беше просто човек.
-Аз съм обикновен човек..и ездач на дракон.-отвърна момчето и също се усмихна слабо.
-Да си чувала за лорд Дарк?

Ерик погледна настрани засрамен.
-Ъм..благодаря..-отвърна той тихо,Сила се изкикоти скришно..Той обърна глава надясно и си отдъхна.Реши да не прави комплимент,освен че кожата й е студена и лицето й е бледо..
-Ъм..имаш таланта да правиш сладки физиономии.-изкоментира Ерик и се изкашли,да..не е най-хубавия комплимент но за друго не се сещаше..

-Браво.-отвърна й Ерик и се усмихна слабо.Той пусна Елизабет и се огледа..беше останал по бяла риза.
-А знаеш ли някой който да е чувал за лорд Дарк?-попита момчето отново докато си оправяше ризата и погледна към Сила.
-Не гледай мен,аз не знам нищо за врага ни.-отвърна му тя и също започна да се оглежда..

-Предполагам..-отвърна той тихо и седна на дракона си,чакайки..
-Надявам се скоро да се върне,искам да говоря с нея за този мъж.-добави Ерик.Беше твърдо решен да разбеер повече за лорд Дарк.
-Е..всъщност,аз ще пообиколя със Сила около замъка а по-късно ще дойда..-накрая каза той и седна както трябва на дракона си.Тя кимна и пое към портите.
-Ще се забавя малко.-добави той и дракона излезе...


П.П.:Отивам навън,ще се забавя няколко часа

-Сила,това беше страхотно!Каква беше думата че я забравих?-попита един глас,идващ зад портите.Звучеше доста развълнувано.
-Ulls de drac.-отвърна му мислено Сила и се усмихна.
-Улс де драк.-каза наглас Ерик и очите му веднага приеха лилавия цвят и изобщо облика който имаха очите на Сила.
-Страхотно..така ли виждаш всичко?!-попита той,очите му бяха драконови..Сила кимна.Ерик изуоука и погали дракона си.
-Аз трябва да влизам..ще се срещнем отвън.-каза й момчето и влезе в замъка.Видя ледената кралица,този път късмета е на негова страна.Той се приближи до нея със спокойни крачки и я погледна..
-Аз съм Ерик Нива,приятел на вашата дъщеря - Елизабет Айсхарт.Дойдох да ви питам дали знаете нещо за лорд Дарк?

-Не,не мога да остана тук.Тя знае много неща за него и трябва да отида при нея.-каза упорито Ерик и се запъти към вратата.Беше твърдо решен да научи повече за лорд Дарк и то преди да е умрял.Изведнъж получи още един спомен и се подпря за стената за да не падне..
-Трябва да побързам..-измънка той тихо,вече започваше да схваща смисъла относно защо лорд Дарк го търси..

-Махни се от пътя преди да съм те наръгал.-каза Ерик ядосано,ужасен от гледката..Той си извади меча и проби дупка точно в мястото където се слага ключа.Вратата се отвори скръцайки.
-Трябва да отида и никой..ама НИКОЙ няма да ме спре.-отвърна Ерик и се обърна към Елизабет,изкарал меча си..ако има нужда да се защити му трябваше оръжие и това беше неговия меч.Очите му си бяха нормални след като магията изчезна..Той рязко се запъти към кралицата и накрая застана пред нея,беше толкова близо че си дъхаха един в друг.
-Сега..кажете ми нещо за лорд Дарк преди да ме е убил.Аз съм последния ездач на дракони и аз съм този който ще прероди клана,затова ми кажете нещо повече за смъртния ми враг преди този свят да е отишъл по-дяволите.

-НЕЕ!!ЕЛИЗАБЕТ,ПУСНИ МЕ!-изкрещя инато Ерик и започна да удря с меч по вратата докато не я изпотроши цялата.
-ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С НЕЯ И ИСКАМ ДА ГОВОРЯ СЕГА!-изкрещя още веднъж,ето че втория му минус - алчността се показваше в характера му.Той рязко удари вратата с меч и тя се изкърти,отново тръгна към кралицата.
-СЛУШАЙ СЕГА ЖЕНО,Я МИ КАЖИ ПОВЕЧЕ ЗА ТОЯ ИДИОТ ПРЕДИ ДА СЪМ СЕ ЯДОСАЛ!

Ерик се събуди,малко раздразнен,леда се бе стопил.
-Мога да се грижа сам за себе си..трябваше да ме оставиш,щях да се справя.-отвърна той тихо и се опита да се изправи,на всяка цена трябваше да има информацията..Трепереше от студ и целия беше подгизнал.
-Трябва да знам..повече за Дарк.-изстена той тихо,изправяйки се с мъки..