Леденият замък

-Ами..-Ерик се замисли малко..
-Има..къщи.Има и трева,ниви,животни..има природа,слънце,вятър..Много неща..всичко което тук няма.-отвърна й той малко объркан,не можеше да го опише..
-Има и..незнам,има много неща.Не мога да ги опиша.Иска ми се отново да се върна във къщата си и да продължа със ловуването но нещата се объркаха..след като си върнах спомените лорд Дарк ще ме погне и..между другото,какво стана с него?Майка ти щеше да го търси..не се е върнала.-напомни селското момче и се замисли..

Ерик се усмихна слабо.
-Благодаря Елизабет,но това е между мен и лорд Дарк.Аз трябва да убия господин "*срани гащи* защото аз ще спасявам света..а и аз съм единствения и последния ездач на дракони..И съм този който ще прероди клана на драконовите ездачи.А и майка ти сама каза че тя е по-силна от него,щом можах да избегна атаката й миналия път макар че все пак ме рани,значи със Дарк ще е детска игра.-отвърна й той и намигна.

-Хей,аз съм по-силен от колкото си мислиш.А и заедно със Сила ще победим.-опита се да успокои Елизабет Ерик,не искаше да я притеснява..Меча му е малко ръждясал но той прати Сила да му намери един друг меч..един легендарен меч който бил забит в скала близо до морето..
-Не е вярно видението ти,няма да умра..

Ерик се зачерви леко но кимна.Добре..ако това ще я накара да се почувства по-добре тогава е съгласен.А относно одеколона..хм,да..нещо такова,взе го от баща си за да го използва когато стигне до училището и да не му прилича че е селско момче.
-Ако ще се почувстваш по-добре тогава остани така колкото си искаш.-отвърна й той тихо.Не му пречеше..

-Не ми пречи,затова ти казах че ако се чувстваш по-добре така можеш да ме прегръщаш..-отвърна й тихо Ерик,малко му беше неудобно така защото все пак момиче го прегръща а то не кое да е а момиче което го е и целунало макар че Ерик не отвърна..Няма значение,не винаги всичко се въртеше около него..можеше и понякога да е упорит и лекомислен но беше с добри намерения..

Ерик стана още по-румен и обърна глава настрани.
-Ъм..да.-отвърна той тихо,не знаеше как да отговори на този комплимент.Просто щеше да си мълчи..
-Ам..по-добре ли се чувстваш сега?-попита я момчето изведнъж за да премахне руменината по бузите си..

-Не,не!Нищо ми няма..просто искам да си по-добре,ако това подобрява състоянието ти тогава продължи,не ми пречи!-отвърна Ерик веднага и погледна Елизабет в очите,макар че все още беше румен.
-А и беше ранена заради мен,съжалявам..затова искам да се почувстваш добре.Нищо ми няма на мен..

-Спри да бълваш тези глупости,никога няма да станеш ледена докато имаш човешки чувства в теб.-отвърна й той малко раздразнено,айде пак говореше така..тя май няма да се откаже лесно.
-Осъзнай се!Нали не го искаш това?Щом не го искаш тогава това няма да се случи!

Ерик кимна едва забележимо и стисна очи силно зачервен..
-П-по добре ли се чувстваш?-попита той тихо,надяваше се състоянието й да се подобрява..
-Ами раната на връта ти?Тя зарастнала ли е?-попита той,спомни си когато я беше излекувал саморъчно и малко се бе изморил..

Ерик погледна настрани вече силно засрамен.Не можеше да отговори,просто щеше да си мълчи..чувстваше се и малко виновен защото той не чувства същото към Елизабет и беше сигурен че ако тя научи това ще я боли и отново ще започне с драмите..Затова най-безопастно в този случай бе да си трае там и да стои вдървен като пън..

Ерик кимна и обърна глава настрани,за да не е възможно тя да го целуне по устните.
-Само не по устните,иначе ако искаш може по бузата..ако ще ти подобри състоянието..знам че ще прозвучи странно но..не искам да те гледам как страдаш..-измънка той тихо,когато я видя ледена не можеше да повярва че това всъщност е тя..нарани собствения си домашен любимец и гледаше студено Ерик сякаш никога не го е виждала..

Ерик си отдъхна..май вече свърши..
-Е,майка ти няма ли да се връща вече?-попита той и се изправи.Протегна се и се огледа..Да,искаше да си оправи сметките с този *сран мъж..
-А и къде се изгуби този п*дерас лорд Дарк,много ми се ще да го натупам хубаво..

Опънах се на дивана и казах:
-Де да знам къде е ...сигурно още го търси...не знам.Стой тук моля те.-после се усмихнах лекичко и го попитах:
-какво ти се прави?

Ерик си изкара меча.
-Искам да се бия с този гей.-отвърна той раздразнено.Изведнъж му беше кипнала кръвта и искаше на всяка цена да го убие..
-Това ми се прави.-обясни той..
-А на теб?