Леденият замък

-Хубаво.Кажи ми кога ще дойде господаря Дарк за да ме унищожи.-отвърна й Ерик малко раздразнено и се изправи.
-Защото започвам да си спомням..най-вероятно цялата истина скоро ще е пред мен..-измънка той тихо и си извади меча.Огледа го..ами,не е зле.Малко ръждясал заради леда от Елизабет но..така изглежда по-старинен!Накрая въздъхна и се качи на Сила.
-Както и да е..аз трябва да тръгвам..ще се видим някой друг път.Ако ме видиш жив де..-отвърна й Ерик и си прибра меча.
-Тръгвай.-каза телепатично на Сила.Тя кимна и със едно изръмжаване излетя..

Изведнъж задуха силен вятър и се образува голяма снежна буря.Майка ми се появи яхнала голяма бяла мечка.
-Скъпа помогни ми да разпространя бурята навсякъде.-каза ми тя
-НЕ!!!Аз не съм като теб!!!-изсъсках й аз.Тя изчезна и бурята започна да се разпространява бързо.

Вятъра беше прекалено силен и Сила едва се държеше във въздуха.
-СИЛА!!СИЛА,ДРЪЖ СЕ!!-изкрещя й Ерик,хванал се здраво за шията на дракона си..
-ДЪРЖА СЕ!!НО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!!-изкрещя му тя със мъка в гласът си..Изведнъж Сила си удари крилото във едно дърво и раната се образува и на Ерик.
-ПАДАМ!!-изкрещя дракона ужасено и изръмжа.Ерик се хвана за рамото и затвори очи..Дракона се строполи на земята,леда се разсече и пода се разтресе..Там стояха бездвижно двойката.Ерик се разбуди и провери дали Сила е добре.
-Сила!Сила добре ли си?!-попита той наглас.
-Нищо ми няма..и ти си като мен.-отвърна му тя наум като забеляза раната на рамото му.Ерик кимна слабо.

-Сила..Трябва да видя Сила!Тя също беше ранена!-каза Ерик прибързано и се изправи,оглеждайки се.
-Сила!!-изкрещя той но го заболя леко..карай.
-Сила..къде си?-попита я той телепатично,дракона също имаше телепатия..
-Добре съм Ерик..-отвърна му тя със спокоен тон,мислено..

-Не и докато не си взема дракона.-отвърна твърдо момчето и се изправи,държейки рамото си.Започна да крачи гневно към входа,трябваше да повика Сила на всяка цена.Никога не я е оставял..и няма да го направи.
-Сила,кажи местоположението си.-заповяда Ерик мислено.
-Точно пред портите съм.-отговори му дракона.Той кимна и затича към вратите.Отвори ги с мъка и видя Сила.Приближи се до нея и доближи глава до нейната.
-Не трябваше да го позволявам..съжалявам Сила,аз съм виновен задето си ранена..
-Ние двамата сме ранени.Аз бях прекалено малка и все още не знаех как да летя напълно.Спокойно Ерик,вината не е наша..бурята беше прекалено силна.Благодарение на момичето,сега и аз съм по-добре..-отвърна му дракона със мек глас наум..

-Ще говорим тук.Каквото ще да става,не оставям Сила сама.Заради мен тя бе ранена,няма да го позволя..ако нещо й се случи..макар че и на мен ще се случи това,няма да си го простя..-дракона беше изумен от думите на момчето но се усмихна.
-Ерик..-простена тя тихо наум и го погледна с поглед пълен със съчуствие..
-Е..за какво искаш да говорим?Не ми пука къде е,само и само Сила да е пред нас или до нас..иначе не се съгласявам.-момчето вече показваше характера си..И първия му минус бе твърдоглавието..

Момчето направи объркана физиономия..
-Аз съм селско дете а не гражданин..как така си.."падаш" по мен?Да не би като ме видиш да се стряпаш или да падаш върху мен?-попита Ерик объркан,странно тази дума не я беше чувал..
-Да нямаш температура?-попита той към Елизабет като я видя как е зачервена.Приближи се към нея,тъмно-зелените му очи огледаха с подозрителност румените й бузи.

Ерик онемя.Не можа да намери думи да каже нещо..
-Ъм..-той млъкна и се отдалечи.Започна да си оправя седлото..
-Ами Марк?-попита момчето тихо и затегна седлото по-здраво..
-Ерик накъде..?-попита го Сила наум.
-Нанякъде..просто не и тук.-отвърна й той наум и погледна към Елизабет малко засрамен.

-Нищо такова не съм казал,преиграваш.-отвърна й Ерик малко раздразнено,Елизабет прекалено много се вживяваше в тези неща.
-И се готвя да тръгвам защото..трябва да се махна от тук преди лорд Дарк да е дошъл.Не искам хора да умират заради мен..бурята все още ли увеличава скоростта си?-попита той и погледна към портите,тук беше сравнително по-топло..отвън имаше сякаш турнадо.Момчето се страхуваше за дракона си и затова щяха да вървят пеша.Тайно обаче се надяваше да остане тук,във ледения замък..

Ерик изпъшка и погали с ръка главата на Сила.После я целуна нежно по носа и допря чело до муцуната й.
-За Сила бих направил всичко..-промълви той тихо и й докосна лявото крило където бе раната.
-За съжаление се провалих..още една грешка и ще е фатално..-измънка момчето със същия омърлушен тон и затвори очи,усети топлината от дъха на дракона по лицето си,макар че Сила все още беше прекалено млада за да бълва огън,дъхът й започваше да се затопля докато мине през ноздрите.

Ерик се изправи.
-Не..защо?-попита той объркан..За миг си помисли че лорд Дарк идва но накрая се успокои,разбира се че не идва..все още спомените му не са се върнали.Ерик вече започваше да схваща картинката,вече знаеше че е благородник но не знаеше защо този господар ще го търси..

Ерик се спогледа..не можеше да направи много затова си свали коженото сафари и загърна Елизабет с него.
-Така добре ли е?Малко съм беден затова не нося от вашите стилни копринени дрехи но пък кожените също са добри.-отвърна той и се усмихна слабо.

Ерик се раздразни и я прегърна.
-Няма да стане това.Докато имаш воля с която да се бориш,това няма да стане,ясно?-каза й той със строг тон макар че беше загрижен за непознатото момиче..Това че знаеш името на някой не значи че го познаваш.Поне за него това си беше правило.