Домът на Кейтлин Суифт

Ерик погледна настрани.
-Нещо ценно..нещо свидно,нещо което ми е мило в сърцето и не бих искал да загубя..каза ми да не лъжа и вече не лъжа..-отвърна й той тихо,беше се засрамил но не му пукаше..Все пак,идиот правещ се на супергерой прави такива неща..

-Само този път.-отвърна й той и се усмихна меко.Приближи се до прозореца и започна отново да се катери надолу по тръбата.Тупна на земята и се изтупа.
-Ок..аз мога ли да почакам тук или ще говориш много?-попита той и седна на Сила.

-Ъм..добре..-измънка той тихо и малко отчаяно.
-До после.-каза след тези думи Ерик яхна Сила и тя го вдигна високо във въздуха..

-Чуваш ли Сила?-попита Ерик към Сила,двамата бяха високо в небето..Сила имаше много добър слух и каза че можела да чува от тук чак до там..
-Имаха спор със Мат.-отвърна му тя замислено..
-И?
-Също така заплаши че ако Кейт не му "плати" той ще си го вземе в натура..каквото и да значи това.-измънка тя.Ерик също не разбра но който заплашва Кейт не е добре дошъл..
-Давай надолу Сила,ще го наредя тоя..-измънка той.Дракона кимна и пое рязко надолу.Когато се приземиха Ерик скокна и застана пред вратата на къщата.
-МАААТ!!-разкрещя се той.
-ПОЩАЛЬОНА ИМА ДА ТИ ДАВА ЕДНО ПИСМООО!!!-на бас че щеше да се хване..

Лошото обаче стана.Ерик като го видя си извади меча.
-Йо.-каза му той и сложи меча на рамото си.Дракона зад него изръмжа раздразнено,Ерик нямаше да се даде лесно..този голям батко просто не си е взел урока от малките дечица,или по-скоро от спасителя на света.
-Моя дракон е чул някой неща тука и каза че ти измъчваш Кейтлин за него..много мразя когато някой ми измъчва приятелите..а когато мразя нещо,често го "отрязвам" от лентата на живота ми.-накрая Ерик свали меча от рамото си и започна да го разглежда.
-А ти?

-Ти дишай старче,това че си с 100 години по-дърт от мен не те прави по-силен.-отвърна Ерик на Мат и се усмихна кисело,дракона разбра за какво става дума и нададе вой от който да оглушеят.Ерик обаче само се усмихна закачливо и дяволито.Когато дракона спря,той се приближи към нея и я погали.
-Виж какви зъби..остри като бръснач и..много безмилостни.-отвърна му Ерик и отвори устата на дракона,Сила правеше това което той й казваше наум и не й пречеше,зъбите й бяха лъскаво-бели и остри.Ерик затвори устата и насочи меча си към него.
-Внимавай какво й говориш старче..да не ти клъцна езика.

-Как така ще му се дадеш?Как може да му позволиш да ти направи НЕЩО утре?!Аз го чух Кейтлин..е добре де не аз а Сила,бяхме на няколко стотин метра над земята и те чаках там..Сила ми каза какво се е случило и аз тръгнах да напердаша дядката но това че го защитаваш..не наистина Кейт,защо не ме остави да се бия с него?Щях да спечеля,колкото по-едри толкова по-лесно се побеждават.Аз съм малък и ловък а той е едър и тежък.-отвърна й Ерик и прибра меча си.
-Нямаше да използвам меч,само щях да го ядосам с него..Е защо го направи?Защо го защити като си знаеше че си го заслужава??!

-Ами мислех си че може да те..ъм..но ще ми се скараш ако ти кажа.-отвърна й Ерик и погледна настрани..Кейтлин го стрелна с разгневен и изпитателен поглед и Ерик бързо проговори:
-Мислех си че може да те ъм..да ти направи нещо като например..незнам..да ти направи нещо,от къде да му знам болния мозък какво е намислил..-не искаше да каже че си е помислил че Мат ще я изн..изнасили..ами че с тия груби целувки от къде започват нещата а?!

Ерик се ядоса.Той се качи на дракона си и й каза да се приближи до прозореца.
-ТОВА ЧЕ АЗ СЕ ТРЕВОЖЕХ ЗА ТЕБ НЕ ТИ ПУКА ОСОБЕНО МНОГО,ХУБАВО ТОГАВА И НА МЕН НЯМА ДА МИ ПУКА ЗА ТЕБЕ НО АЗ НЕ СЪМ СПОСОБЕН НА ТОВА ТЪЙ КАТО ТИ ЗАЕ СПЕЦИАЛНО МЯСТО В ЖИВОТА МИ.ЗА ДА СИ ЩАСТЛИВА ОБАЧЕ ЩЕ СЕ РАЗКАРАМ ОТТУК И С МАЛКО КЪСМЕТ МОЖЕ ДАРК ДА МЕ НАМЕРИ И ТОЗИ ПЪТ ЛИЧНО ДА МЕ НАРЪГА В СЪРЦЕТО ТА ДА СЕ УЛЕСНИШ МАЛКО И ДА СИ ПРЕКАРАШ ДОБРЕ С ТВОЯ МАТ.-изкрещя и той разярено и после каза на Сила да тръгва.Ето че пак се бяха скарали..мамка му.Дракона кимна в съгласие и тръгнаха..

Дракона прелетя пред къщата и се приземи на тревата,чу че Кейт плачи и затова реши да не се провиква с ръмжене или с крещяне на имена..просто щеше да си стои там,сгушена в нощта защото бе студено и щеше да чака момичето да излезе.Рано или късно тя ще го направи,надяваше се да я е чула но това бе малко вероятно..

Дракона чакаше ли чакаше но явно Кейт нямаше да се появи..Сила чу мисълта в главата си от Ерик:
-Ти си при Кейт нали?
-Да..
-Хубаво..кажи й че съжалявам задето отново я нагрубих..просто не съм свикнал с женските капризи..явно аз съм доста по-капризен от нея,затова й кажи че съжалявам и за нейно съжаление няма да спра да мисля за нея..това е всичко.-дракона се наскърби още повече..
-Ерик..?-телепатично попита тя но отговор не чу.Ерик усилено я игнорираше докато тя не дойде при него.Сила въздъхна и се приближи до къщата.
-Знам че не искаш да излезеш..Ерик току що ми каза телепатично че съжалява задето те е нагрубил отново и обиди себе си че е прекалено капризен.Каза също така че за твое съжаление няма да спре да мисли за теб но..едва ли те интересува това.Просто ми каза да ти предам съобщението му,нищо повече..Довиждане.-каза дракона на сляпо,не знаеше дали говори с някого или не..но си тръгна след като каза това.