Черното дърво

Ерик въздъхна.
-Н-И-Щ-О.-каза й той буква по буква сякаш тя е първолаче.
-Нищо ми няма,затова нищо не искам!Просто гърлото ми ме наболява леко,това е всичко!Когато ме наръгат с меч в сърцето тогава ще те помоля да ме спасиш но сега нищо ми няма!Защо се тревожиш толкова много?!

Ерик погледна към Кейт и се засмя.Стана му смешно..че блед бил че с треска!!Бреейй!!!Дракона го скастри телепатично набързо и го стрелна с изпепеляващ поглед,Ерик се сепна и млъкна.
-Наистина ли?Е..аз не чувствам нищо..Наистина Кейт,Дарк само ме хвана за гърлото и това беше,нищо не ми е направил..освен ако не ме е отровил с ръката си или с погледа си..или с плюнката си..хехе..

Ерик кимна и взе меча,сложи го във едно специално място в колана си и тръгна..Веднага щом пристъпи няколко крачки напред,ококори очи..Усети рязка болка,след което се свлече на земята..изгуби съзнание мигновенно,но само той беше..Сила си беше добре и беше в съзнание.Тя се притича до него и се опита да го повдигне с глава.
-Глупаво,безрасъдно дете.-изръмжа тя на човешки език на ГЛАС.

Дракона поклати глава и се загледа в бледото лице на момъка.
-Не разбирам..ако беше от раната досега и аз да съм изгубила съзнание,това подобие на момче се е напрегнало прекалено много!-каза Сила.Оголваше зъбите си когато говореше,беше трудно да говори на човешкия език..
-Съжалявам че ти навличам такива проблеми..

Дракона поклати глава и погледна с мек поглед момичето.
-Спокойно,той ще се събуди..скоро..-отвърна й тя и заблъска с опашка по земята,с надеждата че Ерик ще се събуди.Блъскаше ли блъскаше но не ставаше..
-Най-много да заблъскам опашката си по него.-изръмжа тя и продължи да блъска но и тя приемаше притеснен поглед..

-Не..Качи го на гърба ми и ти се качи,ще се опитам да ви пренеса в общата стая..или направо в спалнята..освен ако не искаш да останеш тук.-Сила наистина бе готова да помогне на Кейт и Ерик на всяка цена,щяха малко да тежат двамата,особено с този меч но тя щеше да издържи..
-Опита ли да го наплискаш с вода?

-Добре..ако искаш мога да се върна за теб.-каза й Сила и кимна.Лилавите й бляскави люспи бяха твърди но и гладки..тя разпери крилата си и погледна към небето.
-Всъщност..ще дойда да те взема.Чакай ме тук за да не се разкарвам без причина.-отвърна й тя и се усмихна меко.Излетя и се запъти към замъка..

-Кой е Мат?-попита дракона учудено и се приземи,прибирайки крилата си за да не са разперени.Тъмно-лилавите й люспи отделяха бляскав оттенък от слънчевите лъчи на изгряващото слънче,променяйки ги на светло-лилави.Дракона се протегна и погледна към небето,щяха да имат много работа с Ерик..като например да го научат да не се предава толкова лесно на враговете си!Макар че..това момче все пак се сети кога да каже на Сила да избълва огън и това наистина подейства!Сега обаче трябваше да потренират малко "летяща стрелба" тоест докато Ерик е на гърба на Сила и тя лети,той да може да стреля с лъка от там или пък с меч отсича главите на чудовищата от високо..

-Да..проблеми,усетих го.-отвърна дракона с мек тон,все пак момиче с момиче,нямаше как да не се разбират нищо че Сила е дракон а Кейт човек.
-Да тръгваме,дръж се здраво защото за разлика от Ерик,ти не си магически закрепена за мен.Хвани се за шията ми и ще тръгна.-след тези думи Кейт спокойно хвана дракона за шията и Сила потегли..

Ерик и Сила се приземиха на земята.Момчето слезе и рязко побягна към меча.Хвана го и го извади.Беше доста интересен,кърваво червен..

Тъкмо когато Ерик го хвана и го доближи до дракона,тя рязко отстъпи.
-Какво има Сила?Няма да те убия.-каза й той и се усмихна.
-Не..този меч..не,нищо..-отвърна му тя и се успокои,приближавайки се.Изведнъж нещо изквича разярено.Ерик се обърна рязко и точно тогава пред него се показа някакво същество..странно..Жабоподобно..
-УБИЙ ГО ЕРИК ИЛИ СЕ ДРЪПНИ ОТ ПЪТЯ!-изръмжа Сила раздразнено.Ерик се превъртя настрани и точно тогава дракона избълва огън,изпърляйки съществото.
-Какво беше това?-попита момчето и се надвесе над нещото.
-Бебе трол..още не са дорасли,затова приличат на гоблини..гоблините са наистина жабоподобните същества но тези бяха просто бебета троли..което пък значи че тук има по-възрастни троли..о не..Ерик,стой тук и се скрии някъде аз отивам да повикам помощ.-каза му дракона и бързо се обърна с гръб към него.Изведнъж цяла група тролове се появиха,заедно с гоблини а най-отпред беше един призрачен рицар.
-УМРЕТЕ ГАДИНИ!-изръмжа дракона и избълва огън,тя от няколко дена можеше да бълва огън..чудовищата изпищяха и побягнаха но призрачния рицар остана за Ерик.Той скокна от мястото където беше отседнал и застана пред него.Държеше два огнени меча в себе си и нямаше тяло,само броня и синя мъгла в нея.Очите му бяха като светещи фенери на автомобили в мъгла и когато вървеше му се тресяха ламаринките.Дракона се обърна към него но Ерик я спря:
-Мога да се справя с него.-тя започна да казва нещо но реши да се довери на момчето и излетя.Ерик пък започна яростна битка с призрачния рицар..или по-точно призрачния рицар със Ерик.Той го удряше ли удряше с меча а Ерик просто отбиваше атаки..
-НА ТИ!-изкрещя той и го прониза с меча в бронята.Направи дупка но призрачния рицар се усмихна злобно.Нищо не стана?!Той изведнъж отскокна назад и мечовете му се превърнаха в лък и огнена стрела.Насочи лъка си към момчето и изтреля.Ерик се сепна и клекна,стрелата профуча над главата му и замалко не му подпали косата.
-Добре сега прекали!-разкрещя се той и изтича до призрачния рицар,който пък лесно застана зад него като направи задно салто.Ерик в този момент се уплаши..обърне ли се или не се обърне,най-вероятно ще бъде наръган..освен ако..
-Гейм Оувър.-каза му призрачния рицар и се усмихна злобно.Засили меча си към Ерик и в точно този момент той се обърна и отби атаката с неговия меч,успя!Спаси се!О не..забрави че призрачния рицар има и ВТОРИ меч..
-О-оу..-този път не можа да се оттърве..Силен крясък направи ехо в гората,Ерик най-накрая беше ранен и то в гърдите.За щастие обаче видя слабото място на призрачния ездач..и то беше в главата..точно между "чистачките".Опита се да го наръга но не стана..едва се движеше,меча тежеше но Ерик продължаваше да го замахва едвам-едвам..

Ерик изведнъж усети сила,започна да се възстановява.Чудо!Той изведнъж се засили и ритна рицаря в тенекията в стомаха,той изохка и залитна настрани.
-На ти ТИКВО!-изкрещя му Ерик и рязко се засили към рицаря,отсече му ръката и разсения му дух се видя,след което той се възстанови и ръката му пак се появи.Засмя се като за последно и Ерик толкова се ядоса че едва не му изби каската...

-Предаваш ли се?-попита Ерик,беше стъпил на бронята на рицаря и го беше повалил на земята с меч на "третото око".Рицаря поклати глава като да.
-Кой те прати?-попита Ерик отново.Отначало призрачния рицар си мълчеше то след като момчето го драсна по челото с острото на меча той бързо проговори:
-Лорд Дарк каза да се погрижа за теб защото той е прекалено слаб.-отвърна бързо ламаринката и тенекийките му се огънаха от страх.
-Добре..оставям те да отивам при "Лорд Дарк" и да му кажеш да си създаде по-добри войни от теб,за нищо не ти струват ламаринките.Тръгвай.-той го пусна и призрачния рицар бързо избяга..В този миг се появи Сила.Ерик се обърна и се усмихна,дрехите му бяха окървавени но от раната имаше само голям белег.
-Ерик Нива,познай кой ме спаси.
-Баща ми?
-КЕЙТЛИН.Помниш ли я?Онази която нарече лъжкиня пред очите й.Онази на която й заби нож в гърба?-Ерик се спогледа.
-Е..тя все пак ме остави..а и нека позная,не е искала да ме види.
-Ами разбира се,кой би искал да те види след като ти го наричаш лъжец?!
-Е ако се бе върнала бих й простил но..
-Простил?!ТИ ПО-ДОБРЕ СЕ МОЛИ ТЯ ДА ТИ ПРОСТИ!
-АМИ ВСЕ ПАК АКО БЕШЕ ДОШЛА ЩЯХ ДА Й ПОИСКАМ ПРОШКА И ЩЯХ ДА Й СЕ ИЗВИНЯ!ТЯ Я НЯМА.
-Очевидно е.Ти трябва да си довлачиш задника и да й се извиниш..
-Тя няма да иска да ме види.
-Ами че разбира се,кой би искал?!
-Добре де добре!!!Ще ме изядеж жив със тази прошка,отивам да й се извинявам!СЛЕД като си разгледам меча..-отвърна й Ерик и се усмихна злобничко,седна на тревата и започна да си разглежда меча..Дракона изсумтя и седна до него,чакайки го да свърши с лигавищините..

Не след дълго Ерик реши да навести Кейт и да й се извини,наистина бе прекалил..той се изправи,прибра меча на специално място в колана си и подмина Сила.
-Няма ли да се качиш?
-Не..ще отида пеша.-отвърна й той и тръгна..

Ерик отново се върна на вече любимото си място,до черното дърво.Той и Сила се приземиха и Ерик седна на един камък,раздразнен.
-Кой е казал че пък се тревожа за това?-измънка той тихо,не е казал че се тревожи че може да й се отнеме девствеността на 13,макар че е възможно.Е,това че тя не го иска не значи че не е възможно.Както и да е,Ерик не се тревожеше за това..но вече няма голямо значение за какво се тревожеше..той си изкара лъка и гневно насочи стрелата към една сърна която бягаше из поляната..Заради гнева си той не можа да уцели и сърната избяга а неговата стрела се пръсна в скалата.
-Хубаво,не ми пука за нея както тя за мен.-отвърна Ерик отново и сведе глава надолу,говореше за Кейт.Да,тъй както на нея не й пука за него така и на него няма да й пука за нея...

Дракона не можа да издържи на тази гробна тишина и реши да се опита да оправи нещата между тях.Тя литна във въздуха,лъжейки че ще ходи на лов и се запъти към къщата на Кейт.Така не трябваше да става и тя като приятел на момчето и на момичето трябваше да се опита да поправи нещата,просто така или иначе й се късаше сърцето като ги гледа така..

Дракона се върна и знаеше че не е направила нищо за да промени отношенията им..може би е безнадеждно.
-Е?-попита Ерик,трябваше сам да отиде но Сила го излъга и първа отиде.
-Нищо.-отвърна му сила телепатично.Той въздъхна и легна на тревата..реши да поспи малко,нощта щеше да бъде дълга..Или поне да се опита да заспи.

Ерик се събуди,цяла нощ се опитваше да спи а сега на сутринта когато най-сетне успя,той пък се разсъни и се събуди..ама че късмет.."Пада ти се!"-сигурно това си мислеше в момента Кейт.Е,не целия живот на Ерик е около този на Кейтлин,той можеше сам да се грижи за себе си както преди.А и така му е по-свободно,и без това нямаше чувство за вина вече нали се извини?Е не лично но ако Сила не беше дошла първа той щеше да дойде..както и да е,няма да се разкарва цял ден из горите и полята заради едно капризно момиче..
Ерик се изправи и се протегна,русата му разрошена коса беше омесена с листа и бодлички от земята а по дрехите му имаше малко мъх и разбира се..мравки.Той бързо ги съблече и скочи във едно езеро което беше близко до черното дърво..но нямаше дрехи..мамка му,а сега?!Няма да носи мравкени дрехи пълни с гъсеници,буболечки и какво ли още не,плюс това бяха целите в кръв!Сега не му пукаше особено много за външния му вид но трябва да е някакъв уранготан за да носи такива дрехи..след като свърши с бързата вана за нещастие отново облече мъхестите му дрехи и погледна към спящата Сила..тя се бе изморила много и не трябва да я буди..реши вместо това сам да отиде до къщата си и да вземе някой неща а и също така щеше да говори с баща си и да му каже какво се случи през тези дни..След много мислене той най-накрая се реши да не казва,може би не трябва да замесва и него в това..взе си лъка но си остави меча (за да не буди подозрителност) и тръгна..

--------------------------------------

Когато се върна Сила вече се беше събудила.Двамата си говориха относно това което се случи и Сила накрая предложи да се върнат в територията на училището,тук беше прекалено опасно.Ерик кимна след като тя му обясни за прекрасната градинка която беше наскоро създадена и седна на гърба й.Дракона се усмихна меко и тръгна...