Черното дърво

Дракона се приземи и Ерик слезе..усещаше чуждо присъствие,Дарк бе тук.Той погледна пред себе си..огромно страховито и проядено черно дърво стоеше пред него..Ерик се приближи до него но Сила го скастри телепатично:
-ПОСМЕЙ ДА ПИПНЕШ ТОВА И ЩЕ ТЕ ИЗКОРМЯ!-момчето се стресна и подскочи.Най-лошото беше че Сила каза това на драконов език..и той все пак я разбра.
-Добре добре..разбирам.-измънка той малко възмутено..Спря пред една пещера..влезе вътре и..брей,имало меч.Изведнъж нещо беше надвиснало над него,сянка.
-ЕРИК!-изкрещя дракона наглас,за първи път проговаряше наглас.Сигурно е сериозно..Ерик се обърна и точно тогава беше халосан по главата с кокалеста ръка.Той се свлече на земята,замаян.Точно до меча..
-Ето го..последния драконов ездач..каква срамота че е толкова..толкова млад и..малък..-проговори сянката,самия Лорд Дарк..
-Ти си..него.-простена Ерик и се изправи бавно.Дракона изръмжа но с едно повдигане на ръката от страна на Дарк и тя вече беше прикована до една скала със сиджири.
-Мислех си че ще си някой по..
-Някой по-силен.-довърши Ерик със болезнен поглед и погледна настрани,където и да отиде всички му казват че щял да умре.
-Да..-съгласи се Дарк и го хвана за гърлото с ръка.
-Е момче..време е да умреш..-каза му той и се усмихна високомерно.Ерик в този момент грабна меча и го заби в стомаха на съществото.То закрещя но изведнъж спря и се засмя.
-Шегувам се,не можеш да ме убиеш толкова лесно.-отвърна му той и се засмя още по-зловещо..Стисна Ерик по-силно за гърлото,той започна да стене прегракнало,едва дишаше.Дракона Сила също започваше да се задушава..
-С-сила..О-огън..-помисли си Ерик със последни надежди..Дракона кимна и със всичка сила избълва малка струя огън.Мантията на Дарк се подпали и той подскочи,пускайки момчето което се свлече на земята безмълвно.
-ПРОКЛЕТО СЪЩЕСТВО!-разкрещя се Господаря и изчезна,преди това правейки един огнен кръг около изгубилите съзнание Ерик и Сила..

Дракона също се бе строполил на земята и дишаше тежко.Шията на Ерик беше разранена от здравата схватка на Дарк,а ръката му беше на меча и дори и в безсъзнание не го пускаше..изведнъж чу говор,но просто не можеше да се осъзнае,не можеше да се събуди,усещаше и чуваше всичко но просто силите не му достигаха..вътрешно се самообвиняваше..

Ерик сякаш беше в нищото..пълна празнота..изведнъж чу още един говор и нещо мокро по бузите си..
-Ерик,приятелката ти те вика.-каза му Сила.Ерик се обърна и видя дракона си!Брей,кой би си помислил че във нищото може да има толкова много неща!
-Сила?
-Ерик..събуди се.-каза му тя по-упорито.
-Какво правиш тук?-продължи с въпросите момчето.Дракона поклати глава.Приближи се до него и изведнъж го изрита!
Ерик запъшка,най-накрая влезе в съзнание..все още не можеше да си отвори очите и го болеше главата заради внезапната липса на кислород когато Дарк го сграбчи но е добре..

-Д-да..-след тези думи той изстена силно и се свлече на колене,дракона му също изръмжа и немощно повдигна главата си след което отново я отпусна на земята..и двамата бяха свързани по особен начин,и двамата в момента бяха зле..Той погледна към Кейт със изнемощяли очи.
-Меча..К-кейт,вземи меча от скалата..аз ще съм добре..-каза й той телепатично,дори и наум звучеше слабо и прегракнало..

Ерик разклати глава,опитвайки се да се съвземе.Не,беше добре,нищо му нямаше!Просто малко го наболяваше гърлото..ами че то и как не,той тоя Дарк му смаза сливиците!Баси му и бруталния тъпанар.
-Не..не се шегувам,наистина трябва да вземеш меча.-отново каза той телепатично на Кейт.Дракона също кимна слабо към момичето,нека да го вземе и да го задържи докато Ерик се оправи,ами ако Дарк дойде отново?!Тогава с какво ще се защитава Кейт?!

Ерик примигна леко и си сложи ръце на ушите,брей тази красавица много крещи бе!
-Чух какво си помисли..-отвърна й той телепатично,вече и на ум пъшкаше.Чу че искала да отиде с Дарк само и само Ерик да остане жив,а нее...без тия,а и без това Ерик няма да позволи това..

Ерик се усмихна слабо и докосна нейната коса,много красива и мека като кадифе..плюс това ухаеше прекрасно и омайващо..
-Нима съм толкова изкуфял че да изглеждам като пенсионер?-попита телепатично Ерик,докосвайки плахо кичурите които се спускаха по лицето му..и двамата бяха с руса коса,само дето на Ерик от краищата на косата имаше някой черен кичур.Очите му бяха зелени а очите на Кейт - небесно сини..

-Притеснявах се..за теб..-изстена той наглас и се хвана за гърлото,наистина болеше..какво му беше направил Дарк,сякаш вратът му гореше.Сега дракон и момче бяха в ръцете на Кейт,как щеше да се грижи за тях?!Е,то не беше нужно за двамата едновременно,ако излекува единия и другия ще се оправи!Затова че не е толкова зле..е..долу-горе..

Ерик когато видя Дарк се изправи рязко но изстена и се свлече на тревата,подпирайки се на тревата.
-Стой си,стой!По-жалък си станал даже и в деня в който ти махнах паметта..е,както и да е.Кое е това момиче до теб?-попита го Дарк със злобна усмивка.
-Не смей да я ДОКОСВАШ!-изкрещя Ерик разярено и изкара меча,Сила изкрещя и се преви от болка,Ерик обаче стискаше зъби..
-САМО ДА Я ДОКОСНЕШ ЩЕ ТЕ УБИЯ!-изкрещя той и побягна към Дарк.Мина през него,Дарк се разсея из въздуха..беше като дух!
-Не дойдох да се бия..а да предам съобщение..-отвърна той а Ерик се свлече на земята,подпирайки се с меча.
-Слушайте внимателно смъртни..Пророчеството се промени,нещата ще станат още по-трудни..не само ти вече имаш дракон,Нива.-след тези думи Дарк изчезна..

-Ерик..!Той..сдобил се е с..д-дракон!-простена Сила телепатично и вдигна глава към Ерик,който пък трепереше опрян на меча си.
-Сила каза че той се е сдобил със дракон..-промълви Ерик тихо,и той чувстваше същата болка също като Сила но той се правеше на по-издръжлив и затова спря да стене и охка,плюс това Кейт го скастри че той си е виновен и сега ще си търпи болката.

-Виж сега..Оня там бе ДАРК!!Смъртния ми враг ЛОРД ДАРК.И той по някакъв "призрачен" начин се е сдобил с ДРАКОН.Сега и двамата имаме имаме дракони но неговия не е жив..няма как да е жив,Сила е последния дракон както ти каза.Явно неговия дракон е дух,също като него.-обясни Ерик и се изправи с мъки.
-Виждаш ли,по-добре съм!

-Нищо ми няма!Видя ли,не паднах!-каза й Ерик и се усмихна слабо,правеше точно това което предвиди Кейт.
-Наистина,нищо ми няма.Нито не съм изгубил кръв,нито нищо.Просто онзи едва не ме удуши и това е.И малко ме наболява гърлото,нищо ми няма иначе.-отвърна й той.