Имението на Вивиан Даркуиш

**Вивиан Даркуиш** Пет Юли 03, 2009 4:31 am

Tова е замъкът отвън:

Градината:

Реката до замъка:

Мястото,където Вив обича да седи сама:

Любимото дърво на Вивиан в градината:

Централното стълбище:

Aнтрето:

Холът:

Трапезарията:

Кухнята:

Банята:

Стаята на Вив и Феликс(съпругът й):

Стаята на дъщеря им Хейди:

Коридора и стълбището

Пералното помещение:

Коридора до пералното помещение:

**Вивиан Даркуиш** Пет Юли 03, 2009 4:54 am

Прибрах се уморена, прегърнах разсеяно дъщеря си Хейди и отидох да си лягам. Феликс вече си беше легнал, както винаги, не спеше, защото и той беше вампир и просто не можеше да спи, и ме погледна щастливо.
- Бях започнал да си мисля, че ще векуваш на работното място. - каза и се понадигна, приближавайки се към мен.
- Ооо, я млъквай! - троснах му се. Последните дни всичко живо ми лазеше по нервите. Изненадах се, когато допря нежно устните си в моите и зарови пръсти в косата ми. Не че имах нещо против... грешка. Сега вече имах нещо против. Повлече ме след себе си, надявайки се да съм достатъчно разсеяна и уморена, че да не забележа какво прави.
- Не днес... - промрънках без особена надежда. Възразявах си просто по навик.
- Мне, точно днес. - прошепна той. Придърпа ме към себе си и продължи да настоява, докато не отвърнах на целувката му.
- Ммм. Можеш да бъдеш и добра, стига да искаш. - отбеляза и ме накара да се притисна още по-силно към него. Предполагам усещаше, че гласът му ме разсейва до огромна степен.
- Престани... както казах - не днес. - отсякох безжалостно. Реших все пак да му угодя до някаква степен. Прегърнах го и нежно докоснах устните му със своите.
-Мммм... - измърмори той и затвори блажено очи. Ръцете му пак бяха в косата ми.
Исках да му кажа да престане, преди пак да сме потрошили стаята. Повечето от повредите, които нямаха шанс за поправка, бяха негово дело. Сигурно пак щеше да изтръгне таблата на спалнята...
Затворих очи и ги стиснах при трясъка, който последва. Чух тихия му смях.
- Опсс. - измърмори.
- Феликс... - замрънках.
- Добре де добре... очевидно не си в настроение тази вечер. Но какво ще правим тогава? Скучно ми е. - помръкна той.
- Да отидем някъде? На разходка в гората? - предложих.
- Винаги даваш невероятни идеи. - отбеляза, притисна още веднъж устните си в моите и после скочихме през прозореца...

Имението на Вивиан Даркуиш

Имението на Вивиан Даркуиш

Re: Имението на Вивиан Даркуиш