Къщата на Ерик Нива

Старомодна къща,нищо особено..по-скоро средновековна селска колибка но по-богата от другите..
Снимки на къщата и двора,също така и отвътре:

Ерик влезе в двора и се огледа.Чист и хубав както винаги..той си наля вода от канчето до една чешма и отпи няколко глътки..чиста вода,нещо което не е пил от няколко дена насам..Изведнъж от вратата на прага се появи баща му.
-Ерик!Къде се губиш моето момче?-попита го бащата и отиде при сина си.Последва бащина прегръдка.
-Е?Къде беше толкова много време?
-Ами..нали знаеш че се записах в едно училище..но все още не е почнала учебната година,затова реших да те навестя..-"за последно" довърши Ерик наум и погледна към баща си.
-Е добре тогава..къде е Сила момко?
-Все още спи и не исках да я будя..татко,имаш ли направени дрехи?Просто тези дни аз..
-Имаш кръв по ризата..какво става тук Ерик?
-Не не..нищо сериозно,просто се бях замечтал на гърба на Сила и без да исках паднах от високо и се наръгах в една скала..нищо интересно.После сам се излекувах..-отвърна Ерик тихо на последните думи,нямаше смисъл да споменава някой който не иска да говори,камо ли да мисли или да чува за него..
-Хмм..нещо ми мирише на мърша тук но както и да е..хайде ела да си облечеш чисти дрехи.-покани го бащата и двамата влязоха.Дълго говориха,пийнаха си малко медовина и пак говориха..Ерик току що осъзна каква грешка би била да каже на този стар веселяк каква опастност дебне на него,плюс това той не си спомня нищо от клана..всичко ще му се стори прекалено невъзможно..
-Ерик..къде си..?-мисълта на Сила профуча из главата на момчето,той се усмихна леко.
-При баща си Сила..ако искаш ела.-отвърна й той телепатично.Баща му продължаваше да разказва стари истории без да му прави впечатление че Ерик не слуша..
-Е..бих си починала още малко..може би някой друг път.-отвърна му дракона телепатично,Ерик осъзна че тя е наистина много изморена..Така продължиха да говорят с баща си с векове..
-..и на ти казвам,ех тоя човек не си пуска щерката значи!Едно момче иска да я види само а той стиска ли стиска сякаш няма други дъщери!Тъкмо отидох при него да си купя месо,той нали има магазин за месо във селото..
-Така ли?Не знаех!-възкликна момчето.
-О ами вече знаеш!Та както казвах,той си има магазин за месо във селото и аз отидох да си взема малко ама много скъпо значи..50 гроша за 5 килограма месо!
-50 гроша!?Аз за толкова мога да си купя 10 килограма зърно!-отново се обади Ерик,не слушаше много но искаше да взема участие в разговора за да не подбуди подозрителност.
-Даа!И аз тъй му казувам тогава а той ми вика: -"Като не ти харесва отиди и си одери месо сам!".Ех да му не се види,тази дърта змия!
-И взе ли си?
-Ами че как не!Извадих колкото гроша имах и ги дадох за месото..
-Ами тогава ето ти още..100 гроша,толкова ми даде за да постъпя в училището..така и така не ми приеха парите,та ето ти ги.За 10 килограма месо биха ти стигнали.-отвърна му Ерик и му подаде парите.
-Благодаря синко но не мога да ги..
-Татко,вземи ги преди да съм ги изгубил.-момчето се усмихна меко и заканително.
-Е..ох..е добре де,взимам ги.-отвърна му бащата и ги взе.Пъхна ги в джоба си и се усмихна.
-Ама ще ти ги върна!-закани се той.Ерик се сети че доста време прекара тук и е време да си тръгва..
-Да,вярвай си!Добрите дела скоро се забравят татко,знам това от личен опит..та,довиждане..не съм наловил нещо за ядене а и корема на Сила сигурно къркори..
-Тя може сама да се грижи за себе си,не винаги го прави обаче.-баща му се засмя и го потупа по рамото.
-Да,забелязал съм..е,довиждане татко.-каза му Ерик и се запъти към портичката,вече с чисти дрехи!
-Айде със сбогом (да бъде с бога) сине!И да се грижиш добре за Сила!-Ерик кимна и скоро пое по пътя си..