Навътре в гората

**ThE dArK MiNd** Нед Юни 14, 2009 5:12 pm

В дебрите на гората бе много тъмно. Мястото бе обрасло с пуштинаци и храсти. Някои дървета бяха паднали.. Понякога през нощта тук се чуваха умолителни гласове на хора, изгубили душата си на това място. То бе обитавано от зли същества, които се смятаха за господари. Не е желателно учениците и учителите да идват тук.

**ThE dArK MiNd** Нед Юни 14, 2009 8:23 pm

Рейчъл вървеше из гората. Усмивка грееше на лицето й. Беше облечена с черна рокля. Косата й бе спусната свободно. Тук беше много мрачно. Дарк седна на един камък и се замисли. Училището тръгваше добре.. Погледна небето. Всъщност това, което можеше да се види, защото високите дървета почти покриваха небосвода. Жената чу шум зад себе си. Обърна се рязко и видя..

**Вивиан Даркуиш** Нед Юни 14, 2009 8:58 pm

Вивиан.Вятърът играеше в косите й, червените й очи наподобяваха рубини, слънцето светеше върху странно бледата й кожа. И въпреки това беше красива. Плашеща, но въпреки това прелестна, изящна, твърде красива за да е човешко същество. Имаше нещо ужасяващо в грациозната й походка и съвършените й черти. И пак беше като излязла от древните легенди нимфа, красива като Луната, нежна като зората. Сякаш беше изваяна от мрамор статуя на Афродита, от някой велик склуптор, който не е сбъркал и една черта по съвършеното й тяло.
-Добър ден ! - поздрави тя, нежният й глас беше перлен, тих, като част от тишината. Приличаше на видение от митовете. - Как сте? - попита любезно...

**ThE dArK MiNd** Пон Юни 15, 2009 12:29 am

-Радвам се да ви видя.-усмихна се директорката и стана-Очаквах ви.. Благодаря, добре.-отговори Рейчъл. Изправи се и застана на едно равнище с Вивиан. Красотата на Вивиан нямаше граници и все пак и Рейчъл не й отстъпваше. Не че целта й бе да се прави на най-красива.. Просто природа. Погледна небето и попита Даркуиш:
-Обичате ли дъжда?-каза го няккък загадъчно. Почти нямаше човек или същество, което да харесва дъжда.. Естествено Рейчъл бе различна. Намираше тайнственост във Вивиан. Нещо нереално, но реши да запази това за себе си. После отново я погледна и се усмихна красиво.

**Вивиан Даркуиш** Пон Юни 15, 2009 2:13 am

-Да, обичам го...- замисли се Вивиан. - Радвам се, че ме приехте добре... поне тук. - допълни мрачно.- Разбирате ли, на много места ми отказваха работа заради... ъм... миналото ми.... И съм ви благодарна, че ме приехте така топло...-усмивката й беше истинска. Искрена. И при нея не ставаше въпрос за състезание, просто й беше приятно да вижда някой, с който да се съревновава....

**ThE dArK MiNd** Нед Юни 21, 2009 4:48 pm

Рейчъл я погледна мило и добродушно.
-Разбира се! Вие сте прекрасен човек.. Просто не можех да изпусна шанса да ви наема, а след това ако желаете може и да се сближим..-имаше предвид да станат приятелки.. Май прибързваше, но както и да е.
-Мога ли да ви говоря на "ти"?-попита Дарк и после добави-Елате, седнете и може да ми разкажете за живота си ако нямате нищо против. После и аз ще го направя.-кимна тя, за да я укоръжи. Искаше да се сближи с нея, интересна й беше.. Някък си.. Загадъчна.. Но тъкмо Вивиан щеше да започне, когато от дърветата изкочи един еднорог. Направи знак на Рейчъл и тя каза бързо:
-Съжалявам. Трябва да вървя. По-късно ще се видим пак. Чао!-качи се на еднорога и двамата препуснаха из гората.

**Вивиан Даркуиш** Пет Юли 03, 2009 5:02 am

Влезнах в гората, дърпана от Едуард за ръка.
- Не знам дали е правилно да водя външни лица на територията на училището, Едуард, настина... - започнах уклончиво. - А и е три през нощта...
Той ме прекъсна с целувка.
- Ако който и да било се осмели да ти повиши тон, ще направя всичко, за да те защитя. - прошепна. Изведнъж и двамата замръзнахме на място. Като вампири имахме доста добър и изострен слух... някой ходеше из гората. Той пусна лицето и ръкта ми и и двамата видяхме....

Sponsored content

Навътре в гората

Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората

Re: Навътре в гората