Спалнята на момчетата

Едно русокосо момче,последвано от огромно тъмно-лилаво люспесто тяло..беше толкова голямо че не можа да влезе в спалнята а изчака отпред.
-Сила хайде де!-подкани дракона момчето и се обърна за да види величественото й тяло.
-Съжалявам Ерик,прекалено съм голяма за да вляза..а и това е мъжка спалня,по-добре да си остана тук..-отвърна му телепатично дракона и пристъпи няколко крачки назад..Ерик поклати глава и влезе в спалнята..видя едно момиче.Стресна се леко,странно..да не е объркал спалните?Той започна да оглежда момичето,все още чудейки се дали е объркал стаите..

-Ъм..Ерик.-отговори момчето,все още объркано.Той се здрависа с Кейт и се усмихна леко,почесвайки се зад тила.
-Ъм..какво правиш тук?-попита я Ерик изведнъж,опитвайки се да звучи нормално.Все още имаше тази усмивка на лицето си,а въпроса го зададе леко смеейки се сякаш е на шега..което не беше вярно.Дракона надникна с глава за да види какво става,дългата й люспеста шия стигна до гърба на Ерик и даже докосна с муцуна ръката на момичето..


П.П.:Аз отивам да вечерям..ще се върна бързо

-Ъм..Сила?-той се обърна към дракона.Тя кимна но погледна Ерик със сериозен поглед.
-Стига да й вярваш,и аз й вярвам.-отвърна му тя телепатично.
-Свястно момиче е,предполагам че да.-каза успокоително той телепатично и също кимна.
-Позволява ти..както и да е,съквартиранти?Ъм..това Е момчешката спалня..как може да сме съквартиранти?-попита Ерик малко объркано.Лъка от бамбуково дърво от време на време бляскаше на залязващата слънчева светлина.

-О..е,няма проблеми.Аз пък не си гледам много външния вид но сега това..-и той посочи кървавото петно на ръкава на дясното си рамо.
-..е изключение.-добави Ерик и се усмихна.Той отиде до леглото си и свали раницата си.Изкара една чисто-бяла риза,оплетена от коприна и я поогледа.
-Ще се учудиш какви дрехи имам..всичките са изработени на ръка,това е от коприна..имам дрехи направени от кожа,някой от памук от овца..и много други разбира се..но тъй като гледам ти не си бедна..-момчето огледа дрехите на Кейт.После кимна без причина и си хвърли коженото елече.После след това хвърли и окървавената риза и се обърна към момичето,без горнище.
-Не пречи много нали?-попита той,надявайки се че тя не се притеснява от това че няма горна дреха..беше малко странно обаче защото тялото му беше мускулесто а той бе на 13.
-Е..да не те притеснявам..-Ерик се обърна като първо беше скастрен от дракона си и си облече новата риза..

-Хех ъм..имах един проблем..да речем че отидох на неправилното място и..един леден кол се заби в рамото ми..радвай се че е там,иначе беше насочен към сърцето ми.Ако не беше ловкостта ми досега да съм умрял..-отвърна й Ерик малко учуден от бързите реакции на момичето.
-Не наистина..ти не си селско момиче нали?-попита я той,нямаше как толкова изискано момиче да бъде от село,плюс това ухаеше на прекрасен парфюм и носеше красиви дрехи..

Ерик зяпна леко..
-Ъм,нищо ми няма.-отвърна той бързо,осъзнавайки се.Затвори си устата и погледна към Кейт..момичето бе много работливо изглежда..Той се загледа във нея,наистина бе едно красиво и невинно създание..
-Хей Сила,всички момичета ли са красиви?-попита Ерик телепатично,поглеждайки към дракона.Тя поклати глава насмешка.
-Ами зависи.Аз красива ли съм?-попита го тя телепатично.Ерик го напуши смях и се изкикоти тихо.
-Да.-отвърна й той наглас.Дракона кимна и се усмихна мило,разголвайки острите си като бръснач зъби.

П.П.:Отивам до магазина,ще се върна след 10-15 минутки..ще имаш мн време да пишеш дълъг пост

-Ъм да.А и тъй като аз съм ранен,и Сила е ранена.-отвърна Ерик и погледна към дракона който поклати глава в знак на съгласие.
-Не си виждала друг драконов ездач нали?-попита той изведнъж,отговора просто беше "да не съм"..нямаше друг драконов ездач от Ерик,той бе последния..раната която има на рамото си също е част от тази негова история.
-Между другото,благодаря за бързата помощ.-добави той и се засмя тихо,почесвайки се зад тила.

Ерик кимна и се загледа в ангелското й лице..Странно бе как може кожата на едно момиче да е толкова чувствителна..
-Май си изморена..-измънка едва чуемо Ерик,ако момичето не го чуеше значи се унася в сън..а и той имаше работа,трябваше час по-скоро да намери онзи меч и да се подготви за битката с лорд Дарк..или по-точно просто Дарк..

Трябваше да убие този Дарк и отново да върне мира на земята..какви ги мисли,та още хаоса не се е разпространил..но усещаше наближаващата опастности и нямаше много време останало..А и вече няма меч,има само един дървен лък и няколко стрели,няма с какво да се отбранява!Може да използва и магия но тя изтощава човека и това няма да му помогне,трябва да е буден докато се бие лице в лице с Дарк..
Силно замислен и напрегнат в това,той изведнъж чу въпроса на Кейт.Погледна я малко стреснато и си отдъхна.
-Нищо..-отвърна той тихо и се усмихна слабо,не..нямаше да намесва и нея..

-Добре..ходи ми се до тоалетната но ме е срам да ти кажа..упорстваше да ти кажа и ти казах..-отново излъга Ерик,макар че имаше лукава усмивка на лицето си.Да,този път просто избълва една огромна и мазна лъжа..Дракона кимна към него,и тя осъзнаваше че е най-добре момичето да не знае но..тя беше ината колкото самия Ерик Нива!

Ерик погледна ужасено към Кейт..стига де..не може да се разплаче..н-няма да посмее..най-лошото което му се е случвало на Ерик някога е да разлаква момиче..което пък никога не е правил!Той си беше добронамерен..но тези дни доста разплакваше Елизабет..е,тя си е по природа по-чувствителна но..както и да е.
-Н-няма да посмееш..

Ерик изпъшка..добре де,ще каже.
-Добре добре..моля те не реви,ще ти разкажа какво става..но после да не ти хрумнат идеи като "идвам с теб!" или "прекалено е опасно,не отивай ще умреш!" защото няма да слушам и няма да ти позволя да дойдеш с мен..добре..имаше времена когато драконовите ездачи бяха основната раса,всеки човек имаше драконов ездач и скоро те се съединиха и станаха клан.Клана на драконовите ездачи..пълен със храбри мъже и жени и техните лоялни дракони.Пазеха хората от опастности..и същества като орки,троли и т.н..Не се учудвай,все още съществуват..но скоро нещата станаха по-сложни.Чудовищата започнаха да атакуват по групи,водени от призрачни рицари (рицари със броня и меч но без тяло)..всичко това се стори странно на драконовите ездачи,тези чудовища никога не са били толкова умни че да атакуват по групи,още повече да имат вожд..и накрая се появи и най-лошото.Лорд Дарк,същество породено от мрак и зло.Той е водел всичките битки,той е командвал призрачните рицари които пък командвали орките и троловете.Той е водел всичките атаки срещу драконовите ездачи с една единствена цел - да ги унищожи и да завладее света..един благороден малък клан от мъж,жена и дете избягали далеч от земите които Дарк опустошавал..Но не достатъчно далече..скоро Господаря ги достигнал и измъчил майката до полуда.Тя избяга далеч на север и от тогава никой не я е виждал.Бащата успя да избяга но със цената на своя дракон..Когато Дарк се опита да го убие,дракона на бащата го защити и пое удара вместо него.Той,наскърбен задето загуби най-добрия си приятел но щастлив че е спасен,хвана сина си и готов бе да го защити.След като Дарк разбра че силите му са отслабнали,след като е опустошавал толкова много села и градове,реши просто да изтрие паметта на момчето и на бащата..за възрастните това е трайно,но за малкото дете не беше..то щеше да си спомни когато навърши 13 годишна възраст..щеше да си спомни за всичките мъки през които са минали родителите му,клана му..света..и щеше да яхне своя дракон и да влезе във яростна битка,лице в лице,с лорд Дарк..това момче се казва Ерик Нива..последния драконов ездач..ако той умре,целия свят е обречен на гибел..След като си върне паметта,лорд Дарк ще започне да го търси и когато го намери битката ще започне..-от всичките спомени Ерик започна да трепери леко но стисна юмруци за да спре..
-Това е..цялата история..